Готвачката Веселка Тодорова от Ахелой направи шокиращ разказ за тормоз, който е изтърпяла на работното си място – веригата на супермаркети „Младост” в Несебър и Слънчев бряг, пише "Флагман".
Служителката от топлата точка в обекта в Несебър била командирована за седмица в другия магазин – този в Слънчев бряг. Още с влизането си на новото работно място тя твърди, че се натъкнала на страшна мизерия в кухнята, като показва и снимков материал. Ето какво разкри Тодорова. Тя е подала и жалба в полицията в Несебър, като от пресцентъра на ОДМВР-Бургас са потвърдили, че се работи по случа, но не могат да дадат повече информация, докато не се изяснят фактите около фрапиращата случка с попадането на Веселка в камерата за дълбоко замразяване на магазина - по думите й - на минус 70 градуса температура.
„Благодаря на Бога, че съм жива, защото само вече Бог ни е надеждата да сме живи в тази страна, за която всички казват, че сме европейска държава, а се вършат дела като в страна от най-бедните държави в третия свят. До ден-днешен нямам обяснение на въпроса защо когато човек работи честно и почтено, го затварят в хладилна камера, за да мълчи, да не задава въпроси и да не търси истината защо на работното му място се извършват подобни дела. Работих в супермаркет „Младост” в град Несебър, докато една от колежките се разболя и се наложи да ме преместят в другия магазин в Слънчев Бряг. Когато отидох в другия обект, аз работя като готвач на топла точка, намерих невероятна мръсотия в кухнята. Жената, която беше там и се представи като Боряна, събори баничките в мръсна тава с веро накисната от вечерта, след което ги извади, нареди ги в тавички, които не са мити, откакто е започнал сезонът, изпече ги и каза: „Хората ще ги изядат”. Вследствие на което си помислих: „не е ясно как ще работя на това място”. Успокоих се, защото ме изпратиха само за 1 седмица там и си казах: „все някак ще издържа”. През следващите дни жената започна да ме тормози психически, всеки ден ми правеше забележки за храната, постоянно ми разказваше, че тя е шеф Манчев и това, че тя не готви, не значи, че не знае как трябва да се готви.
Тормозът ескалираше с всеки изминал ден, мръсотията в кухнята беше невероятна, на няколко пъти направих забележка, че не записват на лист картофите, които продават вечер, когато мен ме няма там. На следващия ден операторката на магазина ми казва, че има огромни липси точно на картофите, на които никой не води сметка кога и как се пържат и в какво количество. Кулминацията на цялото това чудо беше в неделя /14.07. 2019 г./, когато тази жена дойде в 10.00 ч. на работа и на въпроса, който й зададох – защо не се обажда на някого от началниците, тя ми отговори: „сега ще те подредя добре днес”. След което пристигна другата колежка, която се казва Даниела, която ден преди това ми беше казала, че отработва часове, защото Боряна идва пияна. Двете започнаха заедно психически тормоз, едната влизаше от едната врата и казваше: „давай бързо картофи”, а другата идваше от другата врата и казваше: „печи по-бързо кебапчета и кюфтета”.След което към 14.30 ч. Боряна започна да настоява да изпека хляб – а той стои в минусовата камера, която е шокова на -70 градуса дълбоко замразяване. Там стои и рибата. Аз тръгнах да изхвърлям кашони навън и се измокрих, защото валеше дъжд, но понеже ми оставаше малко време до края на работния ден, си казах: „ще мина да взема и хляба”. Отворих хладилната камера и оставих… вратата широко отворена. Не изключих камерата, защото мислех набързо да вляза и да изляза. В момента, в който се обърнах с гръб и започнах да търся хляба, вратата след мен се затвори и хладилната камера започна да духа лед върху мен. Вътре стана тъмно, бях в самия край на камерата, изпитах невероятен стрес затова, че мога да стоя там с часове и никой да не отвори. Мога да си представя как човек би умрял вътре за съвсем кратък период от време, замразен жив.Започнах да търся изход да се добера до вратата, паднах защото камерата е пълна със стока и кашони и не се вижда нито къде е вратата, нито как мога да се измъкна оттам. Добрах се до вратата, но дръжката се пързаляше в ръцете ми и не можех да отворя. Започнах да блъскам по вратата с юмруци, и след като Боряна прецени, че престоят ми е бил достатъчен в камерата, реши да отвори, докато се смееше, пушеше цигара и пиеше кафе. Аз излязох и й казах, че няма да оставя случая така. На следващия ден отидох при управителя на магазина – г-н Мандаджиев, и го помолих да отвори камерата за видеонаблюдение. Човекът ме успокои, каза: „Иди си спокойно на другия обект, от който си дошла” и аз си помислих, че кошмарът е свършил. Докато на следващия ден и двете готвачки, които работят в Несебър, направиха инсценировка, че не искат да работят – нито едната, нито другата в Слънчев бряг. След което управителят в Несебър ми каза да се върна аз на мястото, от което се бях отървала от смъртта. Защото ако бях болна от сърце или нещо друго, си мисля, че може би нямаше да изляза жива оттам. Бях уволнена за 24 часа без никакви предизвестия, без да има оплаквания от храната ми от страна на клиенти.
Дори напротив – управителят редовно ме караше да му готвя храна и нито веднъж хората не са се оплакали от качеството. Всички тези жени, които извършиха цялото това престъпление, продължават да работят там и да ме обявяват за луда. За тях е весело, защото никой не им търси отговорност за това, което правят.” Управителят на магазина – г-н Мандаджиев, обясни, че няма да даде информация по телефона.
