Министърът на вътрешните работи Демерджиев даде обстойно интервю пред медиите във връзка с борбата с корупцията по високите етажи на министерството.
- Г-н Демерджиев, годината, която приключва, за вас може би е с очакван или с неочакван край, защото редовно правителство все още няма. Каква оценка си давате по шестобалната система?
- Не съм свикнал да се самооценявам. Ако ме питате дали съм удовлетворен, удовлетворен съм най-вече от следното. Вчера имах среща с посланика на Сърбия. Той посочи две неща. Трябвало да си подновява разрешителното за ловно оръжие в България и в Сърбия. В България това станало пет пъти по-бързо, посрещнали го вежливи хора и го обслужили. И второто бе, че най-приятното, което вижда в МВР, е, че хората са усмихнати. Много се гордея с това, тъй като на 2 август не намерих усмихнати хора.
Иначе годината приключва донякъде неочаквано. Моята нагласа бе да работим в рамките на очаквания мандат. Но, от друга страна имам опит от предходните служебни правителства и зная, че е възможно да се работи повече от три месеца. Тоест, психологически бях подготвен за такъв сценарий.
- И все пак нека да изясним някои на пръв поглед противоречия. Спецсъдилищата вече са закрити, но ваши колеги казват, че организираната престъпност се е разюздила. Тези неща не си ли противоречат?
- Не си противоречат. Интересното на спецпрокуратурата, а оттам и на спецсъда, е че тя си избираше да работи по определени типажи, определени хора от организираната престъпност. Но в никакъв случай не я пребори. Организираната престъпност, с която аз днес се сблъсквам, не е създадена през последната година, за да приемем, че е следствие от закриването на спецпрокуратурата.
В течение на десетина години тези хора по места са укрепнали, добили са самочувствие и увереност, че никой не се вглежда в тях, никоя от всички институции в държавата сериозно не ги преследва, не ги проверява дори. Това ги кара да се чувстват над закона. Самочувствието им е подплатено, защото голяма част от тях имаха амбицията да ме уволняват. Видяха, че не става. Сега има нови виждания по темата как да избегнат неизбежното. Няма как. Единственото, което могат да направят, е да започнат да се съобразяват, че в тази държава има закон, полиция и прокуратура.
Преди повече от 2 месеца съм поставил задачата да направим необходимото да се установи кои са тези хора, да започнем да работим с тях и да ги сложим под закона, където им е мястото.
- Но тук възниква въпросът дали ударите по авторитета на прокуратурата не развързват ръцете на такива хора?
- Не мисля. Ние никога не сме пречили на прокуратурата да работи. Били сме коректни. Само че имаше една демотивация от тяхна страна, която не е редна. Все едно аз да накарам МВР да спре да работи, когато се чуват критики. Напротив, критиките трябва да стимулират и ръководителя, и институцията да работят повече.
Вече виждам събуждане в прокуратурата. Започнахме да работим по няколко теми. Следим това, което тя прави. Дотук не сме разочаровани и се надявам нещата да продължат така. Надявам се някои хора от тях да се отърсят от избирателния подход към различните типажи.
- Между събудените дела, за които казахте, има ли такива, които засягат високите етажи на властта?
- Има и такива. Макар че тези, по които започна да се работи по-активно, са по линия на наркотици, организирана престъпност, на миграция. Иска ми се да видя още по темата борба с корупцията по високите етажи на властта. Ние се стремим да захранваме прокуратурата с такива производства. Това е една от основните критики към България. Аз вярвам, че прокуратурата може да осъзнае, че без да постигнем това като резултат, ние, правоохранителните органи в държавата, винаги ще търпим негатива всички заедно.
- Но и двата т.нар. антикорупционни закона за защитата на подалите сигнали, и за КПКОНПИ бяха отхвърлени в парламента.
- Много съм разочарован, защото и аз положих усилия да убедя депутатите, че тези законопроекти трябва да се гледат. Те не са на служебния кабинет, а са включени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Единият е абсолютно безспорен. Аз лично съм работил по него - за лицата, податели на сигнали. Ето как можем да създадем предпоставки хората по високите етажи, които се занимават с корупционни практики, да бъдат изобличени. Като затворим вратата на подателите на сигнали, като не уредим тяхната защита, как да очакваме някой да подава сигнали? Много хора в нашата държава бяха подгонени, заради това, че изнасят информация и подават сигнали.
Разочарован съм, че не се разгледа и законопроектът за дейността на КПКОНПИ. Сега влиза НПК, където се предвижда съдебен контрол на прокуратурата, отговорността на главни прокурор и т.н. Ако тези законопроекти не бъдат придвижени по някакъв начин, парламентът ще играе ролята на камъка, който тегли държавата надолу, вместо мотора, който я дърпа напред.
- Само че корупцията се навърза с темите за Шенген и оградата по границата. Вие посочихте, че каналджиите от другата страна на границата ни са тежка организирана престъпност. А нашите хора къде застъпват?
- Нашите хора са едно ниво под тях, защото тези, които се намират в Турция държат целия паричен ресурс, с който се разплаща не само на нашите хора, но и на цялата верига в съответните европейски държава.
В момента постигнахме много ясна договорка на срещата на президентите в Турция. Президентът Ердоган буквално разпореди на вътрешния министър да се работи по тези теми и той работи. Аз му дадох имена, телефони, сфери на дейност на различни престъпни групи, къде оперират и с какво се занимават. Вярвам, че всичко това ще бъде изработено от турска страна.
Работя и в още една посока. На срещата ми с посланика на Сърбия се разбрахме да направим среща с техния вътрешен министър, за да се опитаме да пренесем всичко, което създадохме като добри практики с Турция, и на сръбската граница. Така ще обхванем организираната престъпност на територията на три държави и действията ни ще бъдат много по-ефективни. Защото до преди неделя нашите служби си комуникираха по официалните канали за връзка, сега имат директни телефони. Престъпността стана трансгранична и ако ние не противодействаме по същия начин на оперативно ниво, а не с писма, официални запитвания и т.н., нямаме никакъв шанс.
- Вие отчитате голям спад на броя на бежанците, но Нидерландия и Австрия други неща говорят. Защо ни отрязаха за Шенген?
- Нидерландия нищо не говори за бежанци. Австрия говори за това, но там има едно голямо противоречие. Първо, не става ясно за какви бежанци говорят. Те обявяват 100 000 души, 75 000 от които не са регистрирани в системата AFIS. Но не казват за какъв период от време.
Второ, австрийската страна има променливи позиции по темата откъде идват тези бежанци. Със сигурност най-малко половината от тях са граждани на Индия и Бурунди, които идваха по линия на безвизовия режим на Сърбия и нямат нищо общо с България. Това австрийският външен министър го призна на срещата на Съвета "Правосъдие и вътрешен ред" на 14 октомври в Люксембург.
А ние бяхме отхвърлени за Шенген, защото Нидерландия, и Австрия говорят повече на публиката в собствените си държави, правителствата и в двете държави се стараят да стабилизират положението си. И ние малко се оказахме неизбежната жертва, която да подпомогне този процес. За съжаление, ние не сме сред най-долюбваните държави в ЕС и сме най-лесната боксова круша, когато някой иска да покаже мускули.
- Как да си обясним разрастването на т.н. война по пътищата, по които някакви хора се движат като извънземни и причиняват страшни трагедии?
- Това е проекция на поведението, което хората имат навсякъде - агресия, безпардонност, незачитане на правила, на авторитети, стремежът да бъдеш над закона. Тенденцията в началото на годината наистина беше много тревожна. През първите месеци, преди да започнем да прилагаме мерките на 12 август, загиналите бяха с 19 повече от същия период на миналата година, имаше доста сериозен ръст и на ранените, и на ПТП. Оттогава досега също има ръст, но той е доста по-малък, особено на ранените. А при загиналите вече имаме минус 57 спрямо миналата година. От август до днес това не е за подценяване като бройка.
Сега предприемаме действия да оборудваме полицаите с модерна техника, с камери, които могат да работят по различен начин. Вече имаме правила, според които всеки ще работи с включена боди камера. Когато не работи така, всеки ще бъде третиран като нарушител по дефиниция. А ако работи, той ще се защити и аз ще го защитя, когато видя, че работи по правилата.
- От случая "Семерджиев" обаче изплува и още един въпрос. Видът на тази полицайка ни кара да се питаме как е възможно хора с такава външност изобщо да стават служители на МВР?
- Има критерии за този подбор. Опитваме се да бъдем много по-стриктни в това отношение. Мотивирам ръководителите не само да ги подбират, а след като ги подберат веднъж, да ги контролират какво правят и как изглеждат, защото това е част от цялата визия на полицията. А когато ръководителите не упражняват контрол върху хората си, имаме две наказания - за съответния човек и за този, който не е упражнил контрол върху него.
Такава практика нямаше. Намерих едни дълги производства, чиято цел беше в крайна сметка да се стигне до заключение, че няма достатъчно доказателства и данни и няма да наказваме никого за нищо. Сега работим и в двете посоки. Много рядко, когато служителят извършва нарушение, вина за това няма прекият му ръководител.
- Каква роля може да има МВР за овладяването на агресията, от която обществото е болно? За малко като че ли бяхте и зам.-вътрешен министър, но не поехте този пост. От това ли се уплашихте?
- Не съм встъпвал на поста. По принцип съм изключително мотивиран нещата в държавата да се променят и бих поел всеки пост. Не ме интересува постът. Осъзнах, че ситуацията в МВР изисква получаването на доста повече внимание и помощ. С какво мога да допринеса аз? Това се казва законност. Да науча служителите стриктно да съобразяват действията си със закона. Но това е процес и започваме да го виждаме.
Второто е, че те следят ръководителя си, какво излъчва навън и лека-полека това се пренася в самата система. Както виждате, аз не воювам с обществото. Ще търся начин хората, които смятат, че са над закона, да отидат там, където им се полага. Но в никакъв случай няма да правя това агресивно и на всяка цена. Този подход се пренася и при служителите. Просто се оказва, че зависимостта между рибата и главата наистина е значителна.
Източник: standartnews.com
