Основното опасение на мнозинството хора, които не искат България да влиза в еврозоната, е че цените на потребителските стоки ще скочат. Широко разпространено е твърдението, че при обръщането на левовете в евро, всичко ще поскъпне двойно заради курса от 1,96 EUR/BGN.
Основателни ли са тази страхове или всичко това са спекулации и опити за насаждане на психоза сред хората?
Да видим какъв опитът на останалите европейски държави. Традиционно като пример за скок на цените след приемане на еврото се дава Гърция.
Тя влиза в еврозоната през 2001 г. Данните сочат, че наистина има покачване на инфлацията на потребителските цени в месеците преди това. Като причините вероятно са чисто спекулативни.
През септември 2000 г. инфлацията в Гърция е 3,14%. В следващите три месеца тя се повишава до около 4%, достигайки пик от 4,24% през ноември.
В началото на 2001 г. обаче, след като страната влиза в еврозоната, инфлацията отново намалява до около 3%, а през ноември вече е 2,4%. През следващите няколко години инфлацията на потребителските цени в Гърция остава на нива около 3%.
Как се развиват нещата в Германия? В месеците преди приемането на еврото през 1999 г. инфлацията намалява до 0,48-0,36%. След влизането на Германия в еврозоната ръстът на потребителските цени се ускорява незначително до 1,19%. През 2000 г. инфлацията се покачва до 2%. След което отново намалява до около 1%.
Тук трябва да се има в предвид, че инфлацията по принцип е резултат от икономически растеж. Покачването на потребителските цени означава, че хората купуват повече. Невинаги обаче това потребление се случва в страната, където инфлацията расте. Например ръст на търсенето на хлебна пшеница в Китай може да доведе до поскъпването на хляба в България, без потреблението в нашата страна да се е повишило.
В редки случаи, скок на инфлацията може да бъде провокиран и от обезценяването на дадена валута. Но тогава обикновено се касае за извънредни или кризисни ситуации.
Данните както от Гърция, така и от Германия сочат, че влизането в еврзоната не е имало особен ефект върху потребителските цени.
Да погледнем по-нови примери. Естония и Литва се присъединиха към еврозоната съответно през 2011 г. и 2015 г. Подобно на България и двете балтийски държави преди това бяха във валутен борд.
В Естония инфлацията през 2010 г. достига 5,72%. След приемането на еврото тя намалява до 3,73%, а през 2013 г. вече е 1,40%.
През 2014 г. поскъпването на потребителските цени в Литва е 0,24%. А след влизането в еврозоната литовската статистка отчита дефлация (спад на цените) от 0,68% през 2015 г.
Данните ясно показват, че спекулациите за скок на цените на потребителските стоки при приемане на еврото са напълно необосновани. Нещо повече, много е вероятно инфлацията дори да се забави.
Това обаче ще зависи от фактори като икономическия растеж и лихвените нива в еврозоната, в периода, след като България евентуално се присъедини към валутния съюз