Ръководителите на КЗК, НАП и КЗП се позиционираха като „юмрука“, който ще громи спекулата.
Скрити зад юмрука срещу „спекулата“, политици и чиновници помпат цени и наливат страх
Може да звучи парадоксално, но държавата, политиците и чиновниците могат да навредят на въвеждането на еврото повече от всички големи, средни и малки „спекуланти“. Сбъркани мерки и послания на властта, помпане на инфлацията, бездействие и затваряне на очи поставят на изпитание важната валутна реформа.
Грешки в комуникацията
Съвместни екипи на НАП и комисиите, които защитават потребителите и конкуренцията (КЗП и КЗК), тръгнаха по магазини и заведения да проверяват има ли повишения. След първите инспекции лично шефът на НАП Румен Спецов съобщи новината, че само за две седмици цената на минералната вода се е увеличила с 40%. Той спомена, че всъщност не е масово явление – ставало дума за бутилки от 1.5 литра на две от многото компании, които продават тази стока на българския пазар. Но потребителите не обърнаха внимание на детайлите, в главите им се загнездиха тези 40%, а противниците на евро мигом се вкопчиха в процента – „ето, видяхте ли, цените полудяват“.
Нещата щяха да са коренно различни, ако шефът на НАП беше съобщил в кои магазини са хванали да се продава „златната“ вода, от кои марки е и каква всъщност е цената. Това не е „чувствителна“ или злепоставяща информация, това са факти, установени от държавни инспектори, и няма причина Спецов да се притеснява, че засегнатите фирми може да съдят приходната агенция за уронване на престижа или нещо подобно.
Точно това съветват хора с опит като бившия вицепремиер и настоящ финансист Николай Василев – огласявайте кой къде вдига прекалено цените, така купувачите ще бягат от „кожодерите“. Това е пазарното наказание и то е най-тежкото. А дали има вероятност онези с минералната вода да бъдат наказани от държавата? Чуйте какво рече шефът на НАП и преценете сами: „Не казвам, че веригата, която продава тази вода, е вдигнала цената необосновано. Може доставната цена да се е качила. Ще изследваме процеса…“.
Троен юмрук срещу спекулата
Наскоро избраният председател на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов се изявява като водач на битката срещу „спекулантите“. Строи колегите си от НАП и КЗП на среща с журналисти и предаде послание – трите институции се събират в чиличен юмрук, който ще се стовари с цялата си мощ връз алчните търговци.
И не е само Карадимов – и други политици и висши чиновници обещават да громят всяко „необосновано поскъпване“. Това са смехории – не съществуват законови определения за „спекула“ и „необосновани цени“. Как тогава контролните органи ще ловят и наказват „спекулантите“. Цялото говорене има едничката цел да убеди публиката, че държавата работи и ще „преследва с цялата строгост на закона“ печалбарите, търгашите.
Истината е, че само пазарът може да накаже истински онези, които следват девиза „ден година храни“. Пазар означава, че ние, купувачите, можем и трябва да бойкотираме „скъпчиите“ и да пазаруваме умно. Ако някой предлага череши по 16 лв. килото и всеки го подминава, може и да свали гарда.
Бизнесът не може, държавата може?
Властта се заканва на фирмите, но тя самата прокарва и толерира повишения на цени – при това с огромен обхват и тежък ефект.
Комисията за енергийно и водно регулиране току-що разреши на доставчиците на ток, на топлофикациите, на „Булгаргаз“ и прочее да вдигнат цените от 1 юли. Държавата не спуска цените на еленергията, парното, водата и прочее, но има правото и задължението да ги регулира, тоест да следи да няма „необосновани повишения“.
Увеличенията не са драстични, но вещаят двоен удар по джоба на българите. Малкият дявол е, че заради тях съответните сметки на домакинствата ще натежат. По-лошото е, че може да доведат до верижно и повсеместно поскъпване на стоки и услуги. Еврото няма нищо общо с вдигането на тарифите, но бранителите на лева него обвинят.
Бие на очи безгръбначното и гузно поведение на правителството по темата за скока на екотаксите, който ще повлече масово оскъпяване на битовата техника и електроника – от ютии и фритюрници до бормашини, компютри и телефони.
Екоминистърът (Манол Генов, бивш депутат от БСП), дори се опита (не особено убедително), да защити трите големи частни предприятия за рециклиране на излязло от употреба оборудване, които внезапно и в синхрон решиха да вдигнат тарифите си. Сигурно има причини за повишаване на таксите, но увеличение със 700-900% звучи безумно.
Комисията за защита на конкуренцията показа признаци на живот – каза, че ще провери съмненията за картел. Но докато КЗК проверява наговорили ли са се събирачите на скрап да вдигнат дружно и с много таксите, скокът ще се случи и климатиците, телевизорите, лаптопите и прочее ще поскъпват. И еврото няма да има никаква вина за това, но от „лагера на копейките“ ще размахват пръст – видяхте ли защо не искаме еврозоната.
Освен за картел се чуха и други съмнения – че държавата се снишава за екотаксите, защото зад трите предриятия за рециклиране стои известен сенчест бизнесмен. Липсата на реакция от прокуратурата и антикорупционата комисия само засили тези съмнения.
И ако за тези такси държавата може да си намери оправдание – частен бизнес е, как да се меси, няма как да се измъкне от отговорност за други такси, които самата тя планира да вдигне – за автомобилите. В момента е на етап „обществено обсъждане“ наредба, която ще увеличи продуктовите такси за колите (парите се събират за рециклиране, когато автомобилът стигне до автоморгата). Заради тази промяна всяко внасяно МПС ще поскъпне на влизане в България – като за по-старите машини таксите ще са по-високи. И когато човек реши да си купи кола и му се струва, че е скъпа, ще „благодари“ на еврото. А то няма никакво отношение – нито към екотаксите, нито към особеностите на българския автомобилен пазар. Затова екоминистърът трябва добре да помисли добра ли е наредбата, която предлага, трябва ли да вдига таксите и дали точно сега, когато някои партии се чудят какви още грехове да припишат на преминаването ни към единната валута.
„Чудовището“ на Тахов
Голяма риск за компрометиране на еврото се надига откъм Министерството на земеделието и храните. Там усилено пишат и „бришат“ закон, който уж ще разпредели „по-справедливо“ печалбите по агрохранителната верига. Идеята на министъра Георги Тахов (и на тези, които са го назначили на този пост) е да има нормирани, пределни надценки на всяка брънка от веригата на храната – от полето и фермата през изкупвачите, борсите и складовете до магазините и сергиите. Разбира се, „нормите“ са обречени на провал – администрацията нито може, нито трябва да се занимава с такъв контрол.
В същия закон Тахов се кани да отреди поне 50% дял за българските храни. Това го предлага държавата, която не може да ни предпази от вносни моркови, чушки и лимони с пестициди, риба с олово, местно „краве сирене“ от палмово олио и прочее кулинарни „прелести“. Която не може да задължи стоковите борси да използват касови апарати и да издават фискални бонове.
И това не е всичко – законът на Тахов (може да го наречете и чудовище на Франкенщайн) вещае нова огромна бюрокрация – регистри, вписвания, отчети, която буквално може да удави агро- и хранителния бизнес. Бизнесът ще трябва или да назначи още хора, или да вдигне заплатите на тези, които ще имат двойна и твойна работа покрай новата бумащина. Самият министър може да поиска повече персонал и повече пари за проверяващите.
Познайте какъв ще е крайният резултат, ако „таховщините“ се наложат. Вдигане на цени. Няма да е заради еврото, но ще му го припишат.
Опитите на държавата да държи цените под контрол може да прераснат в административен тормоз, а оттам да породят еврофобия, предупреждава икономистът Георги Стоев. Според него дребните предприемачи са притеснени и от детайлите около въвеждането на новата валута, и от заплахите на държавата, че контролът се затяга и ще ги „скъсат“ от проверки.
Трябва да има контрол и над контролиращите, смята Георги Стоев. Според него добра идея е да се открие гореща линия, на която малкият бизнес да може да подава сигнали – например ако инспектори започнат да се заяждат за дребни неща – например за шрифта, с който е изписана цената в евро, или за цветовия нюанс.
Какво да прави държавата?
Да информира и да просвещава. Не да размахваха юмруци на бизнеса, докато сама залага трамплини на цените.
Един от малкото висши представители на властта, който говори човешки, обяснява и вдъхва доверие, че държавата е на мястото си, е председателят на Комисията по борсите и тържищата Владимир Иванов. Човекът започна да дава редовни брифинги, за да съобщава какво се случва с цените на стоките и на какво се дължат техните движения нагоре или надолу.
Полезно е, но „една птичка пролет не прави“. За кафето и какаото например Иванов припомни, че са поскъпнали по целия свят и с много – заради капризите на климата и лошите реколти на основните производители – и няма как България да е царството на евтините шоколади и еспресо. Експертът каза също да стискаме палци за добри реколти на кафето в Бразилия и Виетнам. Но глашатаите на еврофобията всеки ден се възмущават, че тези стоки са станали лукс у нас заради … идещото евро и лошата Урсула фон дер Лайен.
Ето защо е твърде важно много авторитетни и знаещи хора да обясняват всеки ден – и за цените, и за лъжите за еврото. На това трябва да наблегне на държавата – на такива кампании, а не на „юмруци“.
Времето на лозунгите – еврото е хубаво, ще ни направи по-богати, изтече. Сега е ред на къртовска работа за събиране и огласяване на конкретни данни – вкл. създаване на платформи и „апчета“ за следене и сравняване на цени. Бизнес и граждански организации вече правят калкулатори, сайтове. Властта трябва да си партнира денонощно с тях. Всякаква гласност и прозрачност ще са от полза.
Източник: https://www.segabg.com/
