Данъчен удар върху джоба ни

За 10 години налозите на домакинствата са нараснали три пъти

Най-голяма промяна има в размера на спестяванията на българите

Рязко нарастват разходите за дома

Увеличението на плащаните суми за данъци и осигуровки нанася сериозен удар върху джоба ни. За период от 10 години плащаните от домакинствата налози са нараснали 3,1 пъти, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това увеличение е значително по-голямо от ръста на доходите за същия период. В резултат значително нараства делът на налозите от всички разходи на домакинствата.

За цялата 2015 г. средната сума, платена за данъци и осигуровки на човек от домакинството, е 528 лв. За миналата година всеки човек е платил средно по 1640 лв. за налози. За този период от 10 години делът на налозите в разходите на семействата е нараснал от 11,4% на 14 на сто.

Оказва се, че налозите вече са надминали разходите за наеми и плащане на битови сметки за ток, вода и отопление и вече тежат повече на семейния бюджет. Преди 10 години за наеми и сметки за жилището са отивали 14,3% от разходите на домакинствата, а сега тези разходи имат дял от 10,8% от всички харчени пари.

Освен налозите има още едно перо от разходите на домакинствата, което значително е нараснало през последните години. Това са разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома. В рамките на 10 години разходите за поддържане на дома, мебели и кухненски уреди на всеки човек от домакинството са нараснали 3,3 пъти. Тук влизат както някои разходи, от които човек трудно би се лишил, като например сапун и шампоан, но и разходи, които зависят от предпочитанията на хората, като например колко често да сменят дивана в хола, пердетата и столовете на масата за хранене.

По данни на НСИ

Увеличението на разходите за дома от една страна се дължат на повишението на цените. А от друга на желанието на хората да живеят в по-хубав дом. През последните години пазарът на имоти е изключително активен, има ръст на покупките на жилища. А с придобиването на нов апартамент или къща домакинството трябва да обзаведе новия си дом. Това води до ръст на средните разходи на домакинствата за обзавеждане на жилищата. Хората, които нямат достатъчно пари за нов апартамент, подобряват условията на живот в дома си като сменят обзавеждането. Като съберем разходите за наеми и сметки с тези за обзавеждане се оказва, че 15,7% от всички разходи на домакинствата са за дома.

Но най-голяма промяна през последните 10 години по отношение на направленията, към които домакинствата насочват парите си, са банковите влогове. За цялата 2015 г. всеки човек е спестил средно по 131 лв., показват данните на НСИ. През миналата година всеки човек е спестил средно по 956 лв. Това представлява увеличение от 7,3 пъти. Спестяваните+ от семействата суми нарастват значително повече от увеличението на доходите за периода.

Това показва, че нарастват разликите между различните групи от обществото. Много хора не са можели да спестяват преди 10 години, не могат да заделят пари в банка и сега. Но други спестяват значително по-големи суми, отколкото преди 10 години. Това се потвърждава и от данните на БНБ. Най-голям ръст има при големите депозити със суми над 200 хил. лв. в тях.

Българите живеят средно с под 1000 лв. на месец, показват данните на НСИ. Общият размер на разходите средно на човек през миналата година е 11 712 лв. Това прави средно по 976 лв. на човек на месец. Сумата е доста по-малка от средната заплата в страната. Но разходите се разделят на всеки член от домакинството. Така дори двама съпрузи да имат високи заплати, ако имат деца или някой от домакинството е безработен или пенсионер, разходите средно на човек намаляват значително.

В рамките на 10 години разходите на човек от домакинството са нараснали 2,5 пъти, показват данните на НСИ. Храната има най-голям дял в разходите на домакинствата. За прехрана отиват 28,7% от всички разходи на домакинствата. Разходите за храна през миналата година са били средно по 280 лв. на човек на месец. Това е 2,3 пъти повече спрямо 2015 г.

Разходите за дрехи и обувки за цялата минала година са средно по 435 лв. на човек, като за период от 10 години нарастват 2,6 пъти.

Всеки трети лев идва от държавната хазна

Пенсиите осигуряват 30% от парите на домакинствата

Заплатите нараснаха 2,6 пъти

Пенсиите осигуряват 30 на сто от парите в домакинските бюджети в България, показват данни на НСИ. Като добавим и обезщетенията за безработица, детските добавки и други социални плащания се оказва, че близо всеки трети лев в семейните бюджети (32,2%) идва от държавната хазна. Разбира се, много семейства не получават нищо от бюджета, а разчитат само на изкараните от тях пари, но пък други преживяват само от получаваните пенсии и социални плащания.

Доходите от пенсии са нараснали 3 пъти за последните 10 години. През 2015 г. изплатените пенсии са средно по 107 лв. на месец на човек от домакинствата, а през миналата година се падат по 322 лв. на човек на месец. Увеличението на пенсиите значително изпреварва ръста на доходите от заплати в домакинските бюджети, които за същия период от 10 години са нараснали 2,6 пъти. Доходите от заплати осигуряват 55% от парите на домакинствата. Други 7,2% от парите на домакинствата идват от самостоятелна заетост. Това са пари, които хората изкарват от труда си без да имат шеф, за който да работят.

За период от 10 години сумите, които домакинствата теглят от спестяванията си, са нараснали три пъти, показват данните на НСИ. Причината за това е, че докато някои хора трупат все по-големи суми в банковите си сметки, други са принудени да теглят пари от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет. Взиманите заеми и кредити нарастват 2,7 пъти за период от 10 години, което е близо до увеличението на доходите от заплати.

Средният доход на човек за цялата минала година е 12 857 лв., показват данните на НСИ. Това прави средно по 1071 лв. на човек на месец. В рамките на 10 години доходите на хората са нараснали 2,6 пъти. Реалните доходи на домакинствата, като се махне инфлацията, през 2024 г. са със 78% по-високи спрямо 2015 г.

Харчим твърде много за здраве

В страните от ЕС домът е най-големият разход

Храната е на второ място с дял 17%

Жителите на страните от ЕС дават средно 33% от всичките си разходи за дома.

Разходите на българите значително се различават от това за какво харчи парите си средният европеец. За жителите на държавите от ЕС най-големи са разходите за дома. За плащане на наеми и битови сметки за ток, вода и отопление отиват средно близо 33% от всички разходи на хората в страните от ЕС, показват данни на Евростат. Тук не влизат разходите за обзавеждане и поддържане на дома, които имат дял от 4,8 на сто.

Сред причините за това са както по-високите наеми в страните от Западна Европа, така и фактът, че много от хората в тези държави живеят под наем. В България огромната част от домакинствата са собственици на домовете, в които живеят. Но в повечето страни от Западна Европа делът на хората, живеещи под наем, е в пъти по-голям. В резултат делът на наемите в семейните бюджети на тези страни е много по-голям. В България цените на тока за бита все още са регулирани, докато в другите страни от ЕС са пазарни и са значително по-високи.

Средно за страните от ЕС разходите за храна и безалкохолни са близо 17 на сто от всички разходи на домакинствата, при 28,7% дял на тези разходи в България. Причината за това са ниските доходи на домакинствата в страната ни – след като купят необходимата храна на българите не им остават много пари, които биха могли да похарчат за нещо друго.

При сравнение на разходите на българите с тези на средния европеец се оказва, че даваме твърде много пари за здравето си. Средно за страните от ЕС за здравето на хората отиват само 3,7% от всичките им разходи. В България парите за здраве са 6,1% от разходите на домакинствата, което е близо два пъти повече. Причината за това е делът на разходите за лекарства и лечение, които хората доплащат над сумите, покривани от здравната каса.

Нараства потреблението на плодове

Ядем по-малко хляб и картофи

Пием по 100 литра безалкохолни

Нараства потреблението на месо, плодове и зеленчуци.

Българите ядат все по-малко хляб и картофи, показват данни на Националния статистически институт. През миналата година са настъпили съществени промени при потреблението на основни храни средно на човек от домакинство в сравнение с предходната 2023 г.

Потреблението на хляб и тестени изделия намалява с 3,4 кг. През миналата година всеки човек е изял средно по 69,1 кг  хляб и тестени изделия, при 72,5 кг за предходната година. Консумацията на картофи е намаляла от 27,2 кг през 2023 г. на 26,9 кг през миналата година.

Потреблението на останалите основни храни, за които от НСИ дават данни, е нараснало. Най-голямо увеличение има в консумацията на безалкохолни напитки - с 11,1 литра. В резултат през миналата година всеки е изпил средно по 99,5 литра безалкохолни напитки. На второ място по увеличение на потреблението са плодовете. През миналата година всеки е изял средно по 60 кг плодове, при 54,2 кг за предходната година. Това представлява увеличение средно с 5,8 кг на изядените плодове от всеки човек.

Консумацията на месо също нараства – с 2,3 кг за година. В резултат през миналата година всеки член на домакинство е изял средно по 40,4 кг месо. Данните на НСИ показват, че с нарастване на доходите хората консумират по-разно-образна храна. Увеличава се потреблението на месо, плодове и зеленчуци, мляко и безалкохолни, а на трапезата слагат по-малко хляб и картофи.

Автор: Стефан Кючуков

trud.bg