Популярният актьор и режисьор Асен Блатечки носи душа на рокер – кара мотор и слуша по-твърда музика, а с Наско от Б.Т.Р. са приятели още от ученическите години, когато са седели на един чин. Първите му изяви пред голяма аудитория не са на театралната сцена, а в спорта. Той е шампион на България по карате за 1989, 1990, 1991 и 1992 г. Баща му също е бил спортист и гребец в „Олимпийски надежди“, а вуйчо му е сред голмайсторите на „Левски“. Спортната амбиция и дисциплина помагат на Асен и в актьорската професия. На приемните изпити във ВИТИЗ, той успява да впечатли самия Стефан Данаилов, който го приема в класа си. Блатечки участва в редица филми, но най-голямо признание му носи ролята във филма на Стефан Командарев - „Съдилището“. За нея той печели наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Прищина. Същата награда получава и на фестивала „SEE a Paris“ във Франция. Асен е участвал в някои от най-известните родни сериали, сред които „Стъклен дом“, „Морска сол“, „Ягодова луна“, „Фамилията“ и „Клетката“. Освен като актьор, той жъне голям успех и като режисьор на постановки като „Пиесата, която се обърка“, „Комедия за тенори“, „Баща ми се казва Мария“, „Смях в залата“, „Когато котката я няма“, „Горещо“, „За мишките и хората“... Обичаният актьор има две деца - Катерина и Борил.
- Асене, новият филм с твое участие „Заведи ме вкъщи“ вече е по кината и се радва на много добри отзиви. С какво те спечели твоят герой – бате Злати, за да се съгласиш да влезеш в неговия образ и имаш ли друг любим персонаж във филма?
- Михаил Вешим е написал много истински сценарий - с хубаво черно чувство за хумор и това веднага ме спечели. Много ми хареса също, че моят персонаж е кофти пич, не е готин… много, въпреки че професията му на тв-звезда предполага, че е супер готин, чаровен и добър. Аз наистина си го харесвам и смятам, че е интересен, но сложен образ. Освен него, много любим персонаж ми е този на малкия Алекс (Маринов). Двамата с него сме главните герои и той се държа много достойно през целия филм. Не мога да не спомена и Петьо Калчев, който от крайно време ми е много любим актьор, а сега също се справя страхотно в ролята на мой шофьор в „Заведи ме вкъщи“.
- Министърът на културата Найден Тодоров призна, че се е просълзил, докато е гледал филма. Получаваш ли и други такива отзиви и в какви роли ще видим Яна Маринова и Койна Русева в „Заведи ме вкъщи“?
- Получавам! Хората ми споделят, че са се смяли, плакали, вълнували са се и филмът ги е накарал да се замислят. Всичко това, благодарение на режисурата, сценария и на това, че историята е разказана истински. Койна е в ролята на шефка в телевизията и е строга господарка, а Яна е директор на дом за деца лишени от родителски грижи.
- Сигурно ти също си посещавал домове за деца без родителски грижи, където няма как да останеш равнодушен...
- Тежко е, защото искаш да помогнеш на всичките деца, но съответно не можеш, което е гадно... Моят мозък не може да го поеме - как така си оставяш детето, не го разбирам?
- А тъжно ли ти е, че обикновено се сещаме за децата от домове само по празниците?
- Малко е тъпо това – дайте да дадем пари за децата по Коледа и да си изчистим съвестта. Нищо не коства на хората да се абонират за някакви парички всеки месец, които да отиват за такива домове и селища за деца и така да помагат целогодишно.
- Когато се срещаш с деца те споделят ли ти често, че искат да станат като теб?
- Да, най-вече синът ми, той иска да е аз! Иска да е актьор, обаче той още е толкова малък и още е много рано да се каже - със сигурност аз няма да го бутам да става актьор. Това е най-нормалното нещо – да иска да е като мен и много ме радва. Както и аз исках да съм като баща ми, който беше истински мъжкар, рицар, мъж с главно „М“ - пример за подражание на подрастващи момчета. Той много държеше на приятелството, честността, достойнството – все мъжки неща, които днес по-рядко ги има.
- Новият ти филм „Заведи ме вкъщи“ е с коледна тематика – ти правил ли си се на Дядо Коледа за сина ти Борил, или за децата на твои приятели?
- Не съм, но мои приятели са се правили. Преди две години едно момче – аниматор, беше в ролята на Дядо Коледа, но Борил го позна кой е. Той му е треньор по ски. Калин (Врачански) обаче не го позна, а той влизаше в тази роля две-три години!
- Тази година Борил какъв подарък си пожела от Дядо Коледа?
- Той е на 10 години и какво да си пожелае - фигурка на Роналдо и фигурка на Меси. За рождения си ден дори мина по стъпките на Роналдо и с майка си (Диляна Попова) отидоха до родното му място в Мадейра. Много беше щастлив. Взе си и картичка на Роналдо с подпис и твърди, че това е неговият подпис. (Смее се.) Така че, освен актьор, иска да става и футболист и тренира.
- А ти какви подаръци си поръчваше на Дядо Мраз?
- Аз от много малък знам, че няма Дядо Мраз, благодарение на баща ми. Когато бях на шест, той ме заведе да си избера подаръка, който да ми подари Дядо Мраз. Избрах си от ЦУМ един конструктор с микроскопи – за физика. Интересно ми беше, въпреки че никога не съм бил добър в точните науки.
- Кое твое качество виждаш в Борил, а кое не би искал да вземе?
- Много мои неща виждам в него - Борил разхвърля и чупи почти всичко, а като малък аз също чупех много неща. Приличаме си доста, но може би моята крайност не трябва да я взима - няма да му помага много. От друга страна искам да не е чак толкова добър, защото много ще страда, но той си е такъв. Борил е много по-добър, мил, нежен и внимателен от мен, аз бях доста по-откачен - такива глупости съм правил, че по-добре да не разказвам. Правил съм опасни неща за моя живот, но тогава не съм се замислял за това.
- Строг баща ли си?
- Въобще не съм строг, но като искам някои неща от Борил – държа на тях, обаче не съм строг, даже мисля че съм добър и благ. Е, когато ме ядоса има сериозен респект от мен, въпреки че нито него, нито сестра му съм докоснал с пръст! За мен да удариш дете е най-унизителното нещо!
- На премиерата на „Заведи ме вкъщи“, ти дойде с жената до теб Елеонора. Явно нещата между вас са сериозни - какво те спечели в нея?
- О, да, сериозни са! Всичко ме спечели в тази жена – намерих си я и беше много смешно, защото аз й викам: „Може ли да те чакам 50 години?!“ (Смее се.) Явно сега е трябвало да стане.
- Ти си от студентите на големия ни актьор Стефан Данаилов. Бяхте ли много луд клас и кои уроци от Мастера си припомняш често?
- Да, бяхме много откачени и ненормални, но и много бачкахме в този институт и денонощно бяхме във ВИТИЗ. С Мастера сме си говорили всякакви неща – едно от ценните, които ни казваше беше, че трябва да бачкаш много яко в първите 10 години за името си и ако е по правилния начин, следващите години името ще работи за теб. Бяхме състуденти с Башар Рахал, Иван Бърнев, Ненчо Илчев, Стефания Колева, Валери Йорданов, Ваня Щерева… и всички се реализираха. Нашият клас се събираме и се виждаме всяка година.
- За коя от бъдещите звезди на родната сцена, беше сигурен че ще постигне успех още от студентските ви години?
- За мен си! (Смее се.) Иначе, бях сигурен, че Мариус ще стане звезда и това „чудовище“ на сцената, каквото и се оказа. Той беше четвърти курс, а аз в първи и като го видях какво прави, направо мислех да се отказвам от професията!
- Друг път минавали ли са ти такива мисли?
- По едно време, когато бях около 30-те, наистина се отказах - бях си омръзнал и скучен сам на себе си. Тогава влизах от представление в представление, но после се върнах и оттогава всичко си е наред!
- Тежи ли славата, защото известните хора ги съдят и критикуват много по-остро за грешките им, както се случи и с Димо Алексиев?
- Да, тежи, но щом си решил да ставаш актьор и да си успешен се предполага, че ще станеш известен, а ако не го искаш - изобщо не се захващай.
- В момента работиш ли над нови театрални и филмови роли?
- Да, винаги работя! Днес сутринта започнах репетиции за едно ново представление - „Прецакани“, което ще излезе на 17-ти януари. Започнахме снимки и за нов филм със Светла Цоцоркова – „Любов“.
- А според теб, „прецакани“ ли сме хората в България, както слушаме често?
- Според мен, ако хората започнат да пътуват повече ще си дадат сметка, че не сме прецакани. Единствено нямаме нормални политици, които да подредят нещата, иначе имаме супер красива държава. Тук имаме абсолютно всичко и е доста по-хубаво от много места по света. Хората не си дават сметка колко се е променила държавата ни в последните 20 години.
- Следиш ли другите събития на политическата ни сцена?
- Следя ги, от това ни зависи живота! Всичко ме вълнува – тези …, явно не разбират, че народът им казва - съберете се, трябва да работите заедно, а те се правят на ощипани. Но накрая ще дойде пак спасител – незнайно откъде и ще им дръпне столчето, а те ще се чудят - как така стана?!
- През октомври с Николай Урумов бяхте на турне в Америка с постановката „Джанго и Макс“. Направи ли ти впечатление, че вече и там има доста по-евтини стоки, отколкото у нас?
- Факт, и в Европа са по-евтини доста неща, но от друга страна много хора в Америка, като се пенсионират и си продават къщите и идват в Европа, или отиват в старчески домове, защото не могат да си поддържат и изплащат къщите, въпреки че са работили цял живот! Там така ги е хванал за гушата корпоративният свят - цял живот работят и изплащат кредити - за висше, за къща, за кола… А после с тези пенсии не могат да си платят данъците и да си доизплатят къщата. Голяма част от българите в Америка казват, че ще се върнат, като се пенсионират. Странно ми беше, че масово нашенците там гласуваха за Тръмп, при положение че всички са емигранти, а той се е заканил да върне всички емигранти…
- Снимал си с много известни холивудски актьори. Кой от тях те впечатли най-много?
- Антонио Бандерас е изключителен сладур и пичага –много готин, общува с всички, прегръща ги, целува ги, а в почивките танцува с масовката… С него снимахме една сцена и много си приказвахме. Сещам се за един забавен момент - като ме видя, че пуша и ми вика: „Моля, дай една цигара!“ После цялата я дръпна буквално за секунди – направо ме шашна и му казах: „Недей така, ще се отровиш бе човек!“ Той ми обясни, че никъде не му дават да пуши, даже жена му не му давала. (Смее се.) Аз лично не пуша от една година. Майкъл Медсън също много ме впечатли, като човек не мога да кажа, защото нямахме време да се опознаем, но като професионалист направо ми скри шапката! Освен това, физически много прилича на баща ми - като братя са.
- А как щеше да се почувстваш, ако имаше шанса да се снимаш с твоя любим актьор Марлон Брандо и има ли нещо, което те изненада в автобиографичната му книга?
- О, това щеше да е най-великото нещо! За мен това е човекът, заради който съвременното кино изглежда по начина, по който изглежда – той промени изцяло правилата на нашата професия. Щеше да е велико да се снимам с него, както и с Шон Пен и още един -двама актьори, на които съм голям фен. Биографията на Марлон я знаех и преди да я прочета, но ме изненада, че е бил чак толкова самотен. Знаех, че е кукувица и особняк, че живее на острови и прави големи изпълнения, но ми беше тъжно като разбрах как са преминали последните му години - затворен в къщата....
- Децата ли са любимите ти фенове?
- Всичките фенове са ми любими. Децата са много сладки - кефят ме, защото са чисти и са честна публика. Детето, ако не те харесва казва - не те харесвам, а ако те хареса е искрено и от сърце.
- А имаш ли забавни случки с твои почитатели?
- Да! След „За мишките и хората“ - едно хубаво представление, ми подариха жив заек. Дадох го на някой да го гледа – аз имам куче, какъв заек!? (Смее се.) Много ме изненада и една готина жена на около 40 години, която докато след постановка се подписвам на момичета по ръце, длани, бузи, чанти.., ме попита: „Може ли и на мен на ръката!“ На другия ден във фейса виждам, че тя си е татуирала подписа! Беше ми малко странно, защото не беше тийнейджърка, а вече зряла жена, а и моят подпис не е много готин! (Смее се.)
- Кой е най-ценният съвет или урок, който си получавал?
- Баща ми ми казваше: „Не кради, не лъжи и бъди свободен!“
trud.bg
