След като Кремъл отправи заплаха към всички чуждестранни дипломати, намиращи се в Украйна, че са изложени на "смъртна опасност", ако не напуснат страната, виден европейски експерт по право заяви, че ако Москва действително извърши въздушен удар по посолство, това би могло да послужи като основание за ответен удар на руска територия. Веднага след като руските окупатори предприеха атака с два дрона срещу железопътна линия в Украйна, по която пътуваха бившият британски премиер Борис Джонсън и редица високопоставени международни представители, президентът Владимир Путин засили кампанията си за сплашване на лидерите на държавите, партньори на Украйна, пише Forbes.
Докато Путин отправи предупреждение, че може да използва руския ядрен арсенал – най-големият в света – срещу западните поддръжници на Украйна, руското външно министерство призова посланиците от цял свят, базирани в Киев, незабавно да се евакуират, в противен случай ги очакват масирани въздушни удари. В ултиматум, разпространен от руската държавна информационна агенция ТАСС, министерството заяви:
"Руските въоръжени сили продължават да нанасят системни и последователни удари по военни обекти в Киев и други украински градове в отговор на терористичните действия на украинската армия."
Всъщност, цялата военна кампания на Русия за завладяване и анексиране на Украйна е в нарушение на ключовия член 2 от Хартата на ООН, който категорично забранява използването на въоръжена сила за промяна на държавните граници. Хартата също така дава право на Украйна да предприеме военни действия, за да отблъсне нашествениците.
Украйна е подложена на непрестанни удари
В продължение на близо пет години Украйна е подложена на непрестанни удари от руски изтребители и ракети. През това време страната усъвършенства своя арсенал за ответни действия, включващ все по-сложни дронове с експлозиви и ракети, предназначени за поразяване на стратегически самолети и летища на територията на Русия, както и на петролни рафинерии, които финансират военната машина на Москва. Определянето от страна на Кремъл на отбранителните действия на подложената на бомбардировки демократична държава като „терористични актове на украинската армия“ звучи особено иронично на фона на обвиненията във военни престъпления, които Международният наказателен съд вече подготвя срещу Путин и неговите висши военни командири.
Ако посолствата на съюзниците на Украйна – демократичните държави в рамките на Европейския съюз и извън него – станат мишена на нови руски прецизни бомбардировки, те биха могли, съгласно Хартата на ООН, да отвърнат на удара, използвайки собствени ракети и дронове, дълбоко на руска територия. Това твърди изтъкнат учен от престижния германски институт „Макс Планк“ за сравнително публично право и международно право.
Кристиан Марксен от института – един от водещите световни експерти по правото на самоотбрана в случай на "въоръжено нападение" – посочва, че Хартата на ООН предвижда възможност за контрамерки, включително удари с въздушни оръжия срещу държавата агресор, в случая Русия.
"Член 51 от Хартата на ООН утвърждава "неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана, ако бъде извършено въоръжено нападение срещу член на Организацията на обединените нации", обясни Марксен.
Той отбелязва, че след приемането на учредителния устав на ООН през 1945 г. – целящо да предотврати избухването на поредна световна война – съществуват дискусии относно това дали правото на ответни удари се разпростира и върху държави, чиито посолства са били обект на "въоръжено нападение".
Според международното право, добавя той, посолствата "не са част от територията на изпращащата държава"
Ако бъде доказано, въоръжено нападение срещу посолство или консулство би породило правото за предприемане на контраатака или друга форма на отбрана.
Американският президент Джими Картър заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че съгласно член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, „след насилственото завземане на посолството на Съединените щати в Техеран на 4 ноември 1979 г.“, САЩ имат „неотменимо право на самоотбрана“. Основаването на Ислямска република Иран започва с терористичен акт – насилственото превземане на посолството на САЩ в Техеран от радикални последователи на иранския аятолах, или Върховен лидер. Тези ислямистки бойци пленяват американските дипломати в Иран, подлагат ги на мъчения и заплашват да ги екзекутират – при това с одобрението на самия аятолах, – след което ги преместват в сурови затвори из иранската столица. Съветникът по националната сигурност на Картър, Збигнев Бжежински, настоява президентът да предприеме военни действия срещу Иран или дори да организира свалянето на аятолах Рухола Хомейни, но вместо това Картър инициира неуспешен опит за спасяване на заложниците. Заявявайки, че съгласно Хартата на ООН САЩ имат "неотменимо право на самозащита", Картър полага основите на тезата, че държавите, чиито дипломати стават обект на въоръжени нападения, имат право да предприемат ответни мерки – включително използване на сила срещу държавата, извършила атаката.
Липсата на какъвто и да е военен отговор от негова страна срещу Иран за насилственото пленяване на американските дипломати обаче подчертава огромните опасности от бездействието в отговор на провокативни нападения, които са забранени от международното право.
Сегашните ръководители в Белия дом посочват, че след като първата мащабна терористична операция на Иран срещу САЩ през 1979 г. остава ненаказана, ислямистките управници на Иран – както и техните прокси сили в Ливан и Газа – значително са ескалирали актовете на антиамерикански тероризъм.
"В продължение на близо половин век Ислямска република Иран – водещият в света държавен спонсор на тероризма – убива и осакатява американски граждани и военнослужещи чрез собствените си сили и чрез свои прокси милиции", заявяват от Белия дом. "Повече американци са загинали вследствие на действията на Иран, отколкото на който и да е друг терористичен режим на планетата. Частичен списък на окървавената война, която иранският режим води срещу американците", допълват от Белия дом, "започва със завземането на посолството и включва отвличания на самолети, спонсорирани от държавата убийства на американски длъжностни лица, и дори таен план за покушение срещу президента Доналд Тръмп."
Четири години след като ирански радикали щурмуваха американското посолство в Иран, "Ислямски джихад" – терористична групировка, подкрепяна от Иран – извърши самоубийствен атентат с кола бомба пред посолството на САЩ в Бейрут, при който загинаха 17 американци."
Година по-късно „терористи от "Хизбула", подкрепяни от Иран, убиха 23-ма невинни души – сред които двама американски военнослужещи – при атентат с кола бомба срещу пристройката към посолството на САЩ в Бейрут.“ Иранските терористични атаки продължиха през следващите десетилетия, като същевременно прокси армиите, финансирани и контролирани от радикалната теокрация на Иран в Ливан и Газа, възприеха чудовищни методи на действие, първоначално замислени в Техеран.
Практиката на Иран да отвлича и измъчва американци, намиращи се в посолството в Техеран, послужи като модел за свързаната с него групировка "Хамас" в Газа. При изненадващото си нападение срещу Израел през октомври 2023 г. "Хамас" взе стотици заложници и уби американци и израелци – сред които жени, деца и бебета, студенти, посетители на концерти и хуманитарни работници.
Макар че милитаристичните лидери на Русия, начело с върховния главнокомандващ Путин, може би се надяват, че въздушен удар по едно или повече европейски посолства в Украйна няма да предизвика ответни отбранителни действия – особено ако Съединените щати заемат изолационистка позиция спрямо конфликта – историята показва, че слабият отговор на „въоръжено нападение“ срещу дипломатическа мисия може да има опустошителни последици. Тези последици биха могли да отекнат в бъдещето и да обхванат целия регион. Европейските дипломати, работещи в Украйна, възприемат руската заплаха за масирани въздушни удари на територията на страната – придружена от предупреждение да напуснат – като едва прикрита заплаха за живота им. Уставът на ООН предоставя и други основания, въз основа на които съюзниците на Украйна могат да се включат в ответните ѝ удари срещу армиите на Путин – включително неговите военновъздушни сили, дронове, ракети и военноморски флот.
"Съгласно чл. 51 от Устава на ООН съществува право на колективна самоотбрана."
Това означава, че съюзниците на Украйна биха могли да се включат в съвместните ѝ отбранителни действия още от първия ден, в който Русия започна да нанася масирани ракетни удари по страната през 2022 г.
Тези държави партньори "биха могли – със съгласието на Украйна – да влязат в конфликт с Русия".
dnes.bg
