Институциите не били наясно с проблема в семейството
От Агенцията за закрила на детето в Сандански разкриха имало ли е насилие в семейството на закланите деца от града.
От там посочиха, че не са постъпвали никакви сигнали във връзка със семейството на убитите в Сандански деца, съобщи БГНЕС.
ДАЗД не извършва социални проучвания или разследвания, свързани с дела за родителски права, не представя доклади в съда и не работи на терен с деца и техните семейства.
Екипът на ДАЗД изказва своите съболезнования и огромно съжаление към семейството и близките на децата за сполетялата ги трагедия.
Междувременно на двете деца, които бяха заклани от майка си Кристина, разказа своята версия за случилото се. Към днешна дата Георги Трайков е съсипан. Споделя, че месец и половина преди трагедията Кристина и децата се изнесли от семейния дом. Той прекарва дни, без да ги види или чуе.
„47 дена не ги бех виждал, 47 дена да не си видиш децата“, казва Георги пред bTV. Разказва, че е подавал сигнали до институциите, но от там го успокоявали, че децата му са на сигурно място.
„Нито една институция не ми повярва за това, което се случва. Социални грижи, закрила на детето, в полицията съм ходил, молил съм се, хората са казвали – децата са при майката, няма страшно, няма страшно. В Закрила на детето казах: „Добре, бе хора, ако стане нещо, кой ще обвиняваме после?“, разказва бащата.
Проблемите с Кристина не са отскоро. Появили се още след раждането на първото им дете. Но в последните месеци се задълбочили.
„Трудно се справяше с работата си, навсякъде, не и се работеше, нямаше все едно стимул, не й се работеше. Викам: „Искам да видя, Криси, стимул в тебе, ти добре ли си и децата ми са добре и аз съм добре, какво повече от това“, разказва Георги.
Ден преди фаталната дата Кристина и децата се прибират у дома. И се случва непоправимото. Тогава брат ѝ Милян Дончев се прибира от чужбина, където живее от 10 години. Той твърди, че сестра му е била жертва на системен семеен тормоз.
„Тя е един смачкан човек, аз не мога да я позная, това не е моята сестра. Никога не е имала признак на агресия“, казва Милян.
„Тех ги беше срам да си признаят. С майка ѝ разговарях, майка ѝ каза: „Да, ние също усещаме, че има некакъв проблем“, време е да направим нещо, за да продължим да живеем, защото аз живея за тези деца“, казва Георги Трайков. Социалната служба в града също отрича да е знаела за проблемите в семейството.
