5 ноември – ден на световен протест

Пред НДК сме. Ето я тълпата недоволни граждани.  Ето ги и „Анонимните” сред другите. Ето ги служителите на реда и журналистите . И ето, шествието тръгва с викове. Развява се българското знаме. Всеки държи плакат със своята кауза за протест. Множеството скандира „Много сме, силни сме!”, „България е наша”, „Елате с нас, протестът е за Вас” и още много силни думи. И във всяка имаше частица истина – истината на този, който вярва в каузата.Много думи ще се изговорят за днешния протест. Че е организиран по политически пристрастия, че е глас в пустиня, че е ненужна спекулация и т.н. Истината е, че всичко ще бъде вярно за този, който си го мисли. Дали протестиращите са били там, за да покажат, че им е писнало от начина, по който живеят, дали са там, за да изразят пристрастията или неприязънта си към дадена партия – те са прави. Защото не е важно кой и с каква цел е организирал един протест. Важното е кой и с каква цел отива на него.Демонстрантите продължиха шествието повече, отколкото беше планувано. Щурмуваха Народното събрание. Имаше дори арестуван. От време на време от тълпата се чуваше вик: „Свалете маските!”. В самото си ядро протестът не беше единен, но пък беше протест. Беше протест срещу всичко, освобождаване на таеното недоволство, радост, че най-накрая всеки може да бъде чут.Дали шествието е било организирано от „Анонимните” не е важно. Важното е, че всеки беше там със своята кауза и вярваше, че тя си заслужава. Важното е, че протестът даде надежда, че в България има хора, които искат и се борят за това, което искат. Важното е, че всеки вярваше в своята кауза поне за един ден…