Съвести, запратени в КОШЧЕТО ЗА БОКЛУК

Славчо Кънчев*

by Lisa Stoilova
6 848 views

 

Теорията прави толкова по-голямо впечатление, колкото по-прости са нейните предпоставки … и колкото е по-широка областта на нейното приложение.

Алберт Айнщайн (1879–1955 г.) – немски физик, автор на теорията на относителността

 

 

Ако дадем преднина на фактите, само на фактите, ще се види, че изоставането на България спрямо европейските стандарти съвсем не е тотално. Българският псевдоелит изобщо не се поти да придърпва покривалото на свенливостта върху един продукт, чиято консумация се глобализира именно от безпардонността на националните псевдоелити.

Беджердисването с недвижими имоти. Какво означава „беджердисване“ ли? Произхожда от турската дума „becermek“ – ’приключвам успешно’ и означава „успявам да се вредя“, „зная да използвам“.

Тежнението на нашенските управленци към вадене на рента от чуждестранния опит стана повод да се поразтърсим из позапрашасалите архиви.

… В началото на 90-те години на миналия век нашумя името на френския съдия-следовател Рено ван Руймбек, когато започна да разследва незаконното финансиране на Социалистическата партия чрез фирмата-фантом „Урба“. Не след дълго името на „непокорния“ съдия отново се появи върху първите страници на френската преса и като централна новина в електронните медии. Този път обаче разследванията му разкриха редица финансови злоупотреби и случаи на корупция в другия политически лагер – десния. И което е по-скандално – разследванията на Рено ван Руймбек установиха, че няколко водещи политици не само са спомогнали за незаконното финансиране на партийната си дейност, но и лично са се облагодетелствали. Става въпрос за нашумялата афера, в което се оказа замесен лидерът на десноцентристката Републиканска партия (влизаща в коалицията Съюз за френска демокрация) и министър (вече в оставка) на индустрията Жерар Лонге. Друг съдия-следовател разобличи и бившия неоголистки министър на комуникациите и кмет на Гренобъл Ален Кариньон. И двамата влиятелни политици срещу извършвани от тях услуги на фирми са получавали твърде щедри дарения под формата на подаръци, пари и недвижими имоти.

Пак по същото време, в последните месеци около изтеглянето на руските войски от Германия, в московските средства за масова информация се появиха редица остро критични материали, в които се обвиняват генерали от Западната група войски в корупция. Скандалните разкрития бяха подкрепени с някои публикувани документи на страниците на в. „Московские новости“. Обвиненията са насочени срещу тогавашния заместник-министър на отбраната, преди това командващ Западната група войски – генерал-полковник Матвей Бурлаков.

В една от тези публикации се разказва за връзките на командването на руските войски в Германия с австрийската фирма „Мир трейд къмпани“, на която са били предоставени изключително благоприятни възможности за снабдяване на армията с продоволствие. Въпреки предупреждението на федералното Министерство на икономиката на Германия, че фирмата не е надеждна, командването сключва договор с нея и не само, че се налага да плаща по-скъпо, но много скоро негативните последици се проявяват. „Както се предполагаше, лошата репутация на фирмата си каза своето – пише „Московские новости“. – Само за осем месеца 24 пъти тя не е изпълнила поръчките на войсковите части и шест пъти е доставяла некачествени и напълно негодни храни: сухо мляко, заразени със салмонела яйца, некачествена риба“. Но независимо от това фирмата „Мир трейд къмпани“ е получила нов договор за доставка на брикети. Те също се оказали с много лошо качество.

В „Московские новости“ иронично наричат „случайност на съдбата“ съвпаденията, че генералният представител на фирмата „Мир трейд къмпани“ е син на известен директор на снабдяването във военен завод в Москва, с който генерал Бурлаков бил близък. Чрез него генералът е успял да получи квартира в Москва също чрез прехвърлянето й от едно на друго ведомство. Разследването е открило и още една „случайност“. „Мир трейд къмпани“ се появила в Германия много скоро след пристигането там на самия генерал Матвей Бурлаков. Оказва се, че както той, така също и сътрудниците на въпросната фирма преди това били по едно и също време в Унгария – в Южната група войски.

… През 1993 г. в Италия гръмна скандал с министъра на културното наследство Алберто Ронки, заподозрян в „нередности“ около покупка на вила с историческа стойност в Рим. В аферата е замесен и експремиерът Дж. Гория.

… Отново афера с придобиване на недвижим имот, нашумя през 1999 г. в Чехия. Чешкият премиер Станислав Грос не можа да обясни откъде се е сдобил със 140 000 евро – цената, заплатена от него за луксозен апартамент в Прага.

… През 2012 г. се оказа, че приплъзването на чертата между законопозволеното и неморалното е твърде рисковано. Ако е извършено от президент, и то в Германия.

Забранено ли е от закона човек да изтегли банков заем, при много, ама много изгодни условия? За да свие семейно гнездо с новата си, с 14 години по-млада от него съпруга, в родния й град Хановер?

По принцип не е, нито е престъпление, както не е престъпление една строителна фирма – „Артекс инженеринг“ АД, да продава построени от нея апартаменти на цени, значително по-ниски от пазарните.

Но тук става въпрос вече и за морал. Когато човекът, който е получил изгодния банков заем е политик – президентът на Германия по това време Кристиан Вулф. Или са депутати в българския парламент, или зам. министри или министри, в случая с бонифицираните цени на закупените жилища от „Артекс инженеринг“ АД.

Какъв е стандартът за поведение на един политик? Спазването на закона ли е летвата, под която не бива да се промъква, или действията му трябва да отговарят на високи морални изисквания?

Отговорът е прост, но труден за възприемане като поведенчески модел. Действията на публичните фигури, както при изпълнението на техните служебни задължения, така и извън професионалната им сфера, трябва да са хармонични не само с буквата, но и с духа на закона.

Колкото се отнася до обстоятелството, че „апартаментгейтът“ е свързан именно със строителната фирма, няма нищо шокиращо. Не е български патент. Това е трилионен бизнес в глобален мащаб, с възможни огромни печалби. Но за да се превърнат теоретичните печалби в реални дълги редици от цифри по банковите сметки на строителните предприемачи, е необходимо засрещането на много на брой благоприятни обстоятелства: разрешителни за строеж, оценки за липса на вредно въздействие върху околната среда и т. н. Особено сладки са спечелените тръжни процедури за изпълнение на строежи, заплатени с публични средства.

Целият този механизъм – за да валят гигантските печалби, – трябва да се смазва. А какво беше открил Самюел Хънтингтън? „По-лошо от една тромава, ригидна и подкупна администрация може да бъде само една тромава ригидна и неподкупна администрация“.

Затова и списъкът с раздавани подкупи от строителни фирми в глобален мащаб е много дълъг.

През 2013 г. излезе на бял свят информация, че тогавашният испански министър-председател Мариано Рахой, заедно с други членове на висшето ръководство на Народната партия, са получавали незаконни доходи от партийна черна каса. Парите били дарявани от компании от строителния бранш.

Отново през 2012 г., към бившия израелски премиер Ехуд Олмер бяха предявени нови обвинения в корупция. Според прокуратурата, в периода 1994–2007 г. той е взел подкупи в замяна на подкрепа за редица проекти в жилищното строителство, в това число за изграждането на внушителния жилищен комплекс „Холиленд“ („Святата земя“).

През 2014 г. в Китай започва разследване на престъпната група на Чжоу  Юнкан – бивш министър на обществената сигурност. По делото бяха привлечени над 300 души, като прокуратурата и управлението за борба с корупцията към вътрешното министерство са арестували банкови сметки за 37 млрд. юана (около 6 млрд. долара). Конфискувани са китайски и чуждестранни облигации за още 51 млрд. юана. Следователите са конфискували около 300 жилища.

През 1993 г. беше арестуван най-големият данъкоплатец в Япония, Рьоей Саито, собственик и почетен президент на голямата корпорация за производство на хартия „Дайшова 4“. Той беше заподозрян за участие в скандала за подкуп от 100 млн. йени, даден на Шантуро Хонма, бивш управител на провинция Мияги. „Смазване“ на плановете на Саито и неговите съучастници за изграждане на игрище за голф, на жилища, търговска и индустриална област в провинция Мияги.

Отново афера с недвижим имот – луксозен апартамент в Париж, излезе наяве по време на процеса срещу бившия председател на френския Конституционен съд и бивш министър на външните работи Ролан Дюма. Той престъпил закона, като убедил държавната петролна и оръжейна фирма „Елф-Акитен“ да осигури на любовницата му Кристин Девие-Жонкур солидна заплата и луксозен апартамент. През периода 1989–1993 г. тя получила от компанията 9,5 млн. щат. долара.

През 2012 г. полски съд осъди на три години затвор бивша депутатка от управляващата в страната партия „Гражданска платформа“, като я призна за виновна по обвинение в корупция. Беше доказано, че Беата Савицка е взела 100 000 злоти (23 хил. евро), алкохолни напитки и писалка с инкрустиран диамант, в замяна на помощ на компания да се сдобие с парцел земя.

… През 2016 г. чилийската президентка Мишел Бочелет беше силно критикувана, че действа като майка, а не като държавен глава, по време на скандала, свързан с нейния първороден син Себастиан Давалос, обект на разследване за търговия с влияние и използване на вътрешна информация. Благодарение на това през 2013 г., по време на предизборната кампания на майка си, той получава кредит от 10 млн. щат. долара от Банката на Чили за купуване на недвижимо имущество. Получената сума позволила на Давалос да финансира покупката на земи, препродадени след това от него бързо и със солидна печалба.

… Макар че през март т. г. бившият бразилски президент Мишел Темер беше пуснат от предварителния арест, още не е окончателно оневинен. Свързаният с него скандал се точеше още от миналата година, когато стана известно, че той е поискал през 2014 г. финансова помощ за партията си „Бразилско демократично движение“ от бразилската строителна компания „Одебрешт“, най-голямата в Латинска Америка, която беше централен фактор в корупционния скандал с петролния гигант „Петробраз“ през 2015 г. Показания срещу Мишел Темер е дал самият Марсило Одебрешт, осъден през март 2016 г. на над 19 години затвор за корупция, пране на пари и участие в организирана престъпна група.

Колкото се отнася до „апартаментгейт 2019“ в България, остава един въпрос без отговор. Цв. Цв. е придобил апартамент от 240 кв. м., с пазарна цена 2 400 евро/кв. м., плюс гаражите, общо за около 650 000 евро недвижима собственост. А е предоставил два апартамента за 400 000 лв. и е доплатил 100 000 лв. Или „Печалбата“ е 800 000 лв.! Един българин със средна заплата около 1 150 лв. би получил тази сума за 60 години трудов стаж. Като че ли си струва от гледна точка на беджерисвача Цв. Цв. да плати „глоба“ едно напускане на парламента.

Опасното в тази история е, че примерът на Цв. Цв. може да се окаже твърде заразителен. От парламента надолу и настрани, за огромна вреда на българските граждани. Ето защо този въпрос, който всъщност си е огромен проблем, именно българският суверен трябва да го разреши.

Понеже в противен случай ще опознае горчивата мъдрост на сентенцията, че едно безобразие никога не трае дълго. То или бива отхвърлено, или бива прието за нормално! Във втория вариант българският суверен директно се самозапокитва в уейст-баскета – кошчето за отпадъци.

 

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Вижте още

Оставете коментар

Captcha 6 + 2 =

* Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.