Кой написа поредния закон срещу Иван Гешев

by iva nikolova
10 165 views

Представи го формално Крум Зарков, но няма да е изненада, ако авторите са адвокатите от „Капитал“

„Човешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака“. Още древните римляни са разсъждавали за това кое е правилно и кое – не, но в модерното време днес повечето хора, включително тези на публични позиции, не си вземат поуки от миналото. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков вече 4-ти месец прави точно това. Повтаря грешките, които Христо Иванов направи докато беше на същия пост през 2014-2015 г. А Зарков не е глупав човек. Напротив, има и малко повече опит от предшественика си Иванов, който когато влезе в правосъдното министерство дори бе със замразени адвокатски права и неподадени отчети за дейността му като неправителствен агент. Зарков все пак е възпитаник на Сорбоната, бил е за кратко експерт в КОНПИ, а и понатрупа опит като паркетен юрист в парламента. Трябваше да е разбрал, че така, както копира Иванов с реформа на правосъдието под лобистки диктат, ще претърпи същите фиаско и провал. Е, сигурно целта е друга – да продължи кариерата си на професионален политик, особено ако като Христо Иванов остане партиен лидер.

След провала с Конституцията, лобистите се насочиха към законите

Миналия петък Зарков и неговият заместник Емил Дечев, наказателен съдия от градския съд в София и дългогодишен член на върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България, представиха поредния проект за реформа на Наказателно-процесуалния кодекс, а оттам и на съдебния закон, който цели превръщането на института „главен прокурор“ във фигурант. Крайният резултат от тези законови промени ще бъде същият като онзи, за който копнееше укриващият се трета година в Дубай обвиняем бизнесмен Васил Божков. В изпусната реплика в началото на протестите през 2020 г. в разговор с журналист той директно каза, че целта е властта на Иван Гешев да бъде отнета с орязване на правомощията на главния прокурор.

Апропо, много други преди Божков са искали същото – да ограничат възможностите на прокуратурата, посредством превръщането на обвинител №1 във фигурант. Опитите продължават вече 30 години, без значение кой е  главният прокурор, и все са се проваляли.

От представянето на законопроекта стана ясно, че всъщност за подготовката му е отговарял не кой да е, а Емил Дечев, назначен още от предшественичката на Зарков Надежда Йорданова, бивш началник на кабинета на Христо Иванов. Този детайл е важен, защото хвърля светлина върху истинските мотиви на проекта. И те далеч не се съдържат в многословните мотиви от 22 страници. За никого в юридическите среди не би било изненада, ако се окаже, че проектът и мотивите към него не са писани в правосъдното ведомство, а в адвокатска кантора. И всички знаят коя – на адвокатите на олигархичния кръг „Капитал“. Та нали те бяха подготвили през 2014 г. и Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа до 2020 г., представена (пак по това време на годината) от служебния министър Христо Иванов и от неговия заместник – Петко Петков, също съдия и също част от върхушката на ССБ, тогава дори заместник-председател на лобистката организация.
Затова не е изненадващо, че философията на проектите на Зарков днес и на Иванов преди 8 години, е една и съща. Повече възможности на олигархичните кръгове да контролират правосъдието и особено тази му част, която би им създала проблеми чрез разследване и повдигане на обвинения, а именно прокуратурата. Как да бъде постигнато това? Като на прокуратурата се постави намордник – повече власт на политиците над обвинителите, а най-добре директен контрол над прокурорите от адвокатите и техните лобисти в юридическите среди, агенти от НПО-та и конкретни преподаватели по право. Разликата е само в начините, по които това трябва да се постигне.

През 2014-2015 г. кръговете зад Христо Иванов искаха да бетонират веднъж и завинаги властта си над прокуратурата, като прокарат такива конституционни промени, които да поставят кадруването на магистратите под контрола на политиците. За целта Висшия съдебен съвет бе разделен на две. Иванов искаше по-голяма политическа квота в колегията на прокурорите, но се провали и подаде оставка. Тогава всичките усилия бяха хвърлени в промяната на основния закон. Просто политическата ситуация беше такава – в парламента имаше по-малко парламентарни групи и 160 гласа се осигуряваха по-лесно. Стигна се до избора на настоящия главен обвинител, а по-късно до пълната парализа на парламента да избере своята квота в новия ВСС, който трябваше да е започнал своята работа още преди близо два месеца.

Сега, същите кръгове, които диктуваха политиката на правосъдния министър Иванов преди 7-8 години, правеха го и при предходния министър Надежда Йорданова, просто са сменили тактиката. В Народното събрание не може да се съберат 121 гласа, а какво остава за 160. Ето защо вече всички сили са впрегнати „реформата“ да се прави и през промени в законите. При това, всичко трябва да е много спешно, защото иначе Брюксел нямало да ни пусне милиардите по Плана за възстановяване. Тези политически клишета вече са толкова добре известни и втръснали, че едва ли някой още им обръща  внимание. Освен изричащите ги – Зарков, Дечев, Иванов, Йорданова, а и олигарсите от кръга около Иво Прокопиев през медиите си, НПО-та и ГМО-партиите си.

Политическите сметки за контрол над главния прокурор

Несериозно звучи идеята на адвокатите на кръга „Капитал“, прокарали лобисткото си законотворчество през проекта на Зарков и Дечев, че главният прокурор ще се избира и освобождава с 13 гласа. При положение, че е избиран с гласовете на минимум 17 от членовете на ВСС. Несериозна е, най-малкото, защото разкрива плана им да поставят обвинител №1 в пряка зависимост от политическата конюнктура. 11 от членовете на съдебния орган се избират от парламента. При тази хипотеза ще са нужни само още два гласа от избраните от магистратите, за да се детронира или назначи всеки един главен прокурор. По този начин всяко парламентарно мнозинство, чисто и просто ще намира начин да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава начело на държавното обвинение магистрат, който ще е удобен на управляващите. Обидно ниско политическо ниво е да свеждаш функционирането на институция в една от държавните власти до елементарна политическа аритметика. Да не говорим, че сега никой и дума не обелва, защото предложенията се отнасят до „лошия“ главен прокурор. А само си представете какво би било, ако бивши министри на правосъдието като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени по отношение на бившия вече председател на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които ежедневно правеше политическа пропаганда и прокарваше лобистите интереси на задкулисието в правосъдната система. То щяха да са декларации и маршове под лозунга „Да спасим, Черния лебед!“

Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно удобно уикенд интервю Крум Зарков призна, че проектът, ако изобщо бъде приет, ще стигне до преглед от конституционните съдии. Дори само в частта му за промяната на избора на главния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 г. посочва, че съществена гаранция за независимостта на съдебната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистратите, без да е предвидена каквато и да е възможност за ограничаване на правомощията й в това отношение, включително и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво съмнение, че лобисткият проект нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, само преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически реформи, ясно заяви, че ако ще се правят промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на главния прокурор, то те задължително трябва да минат през конституционен ремонт.

Закон за един човек

По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и нуждата от непременното негово разследване, сякаш у нас за главен прокурор се избират системни закононарушители, то те се базират на принципа – intuitu personae, т.е. законодателство с оглед на личността. „Въпрос на чест“ било съдия да разследва главен прокурор, твърди политизираният съдия Емил Дечев, сега заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната арогантност по отношение на прокуратурата и фигурата на нейния ръководител, с която несъмнено се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от друг лобистки напън, имплементиран в законодателното предложение дори съдия от окръжно ниво да може да разследва обвинител №1. Най-добре от кантората, писала предложените текстове, да бяха предложили в преходните и заключителни разпоредби да бъде записано, че задължително този „независим“ съдия трябва да е член на ССБ, да е подписал всичките им политически декларации, да е дал поне десет интервюта за „Капитал“ или „Дневник“, да е ходил на всичките протести и митинги на „Да, България“ и да има препоръки от Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев и адвокат Даниела Доковска. Може да звучи несериозно, но също толкова нахално и цинично звучат предложените текстове и особено мотивите към тях.

И за да няма никакво съмнение, че адвокати са реалните автори на предложенията, представени в медиите като отговор на международните препоръки за реформа на съдебната власт, достатъчно е да се проследи искането за промяна на чл. 250 от НПК. Той предвижда правото на съда не просто да връща на прокуратурата обвинителния акт, ако са установени нарушения, а направо да прекратява наказателното производство, ако счете, че деянието, за което някой е даден на съд, не представлява престъпление. Така щяло да се „предотврати развитието на дълъг и скъпоструващ наказателен процес при изначално несъставомерни обвинения“, гласят мотивите на адвокатската кантора, маскирала се като правосъдно министерство.

Провалът България във върховенството на правото

Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния ръководен състав на Министерство на правосъдието да прокара промени в НПК и ЗСВ, които в голямата си част противоречат на Конституцията, зад вечно удобния параван – „така иска Брюксел“, показва, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им създаде през изминалите 7-8 години – разследвания на далавери, наложени запори заради недоказан произход на средствата, повдигнати обвинения и прочие. Налице е пореден опит за атентат срещу правосъдието, реално и грубо нарушаващ общоевропейските стандарти за върховенство на правото.

Законотворческият напън, формално приписан на Зарков и Дечев, вероятно ще осигури на първия лидерско място в залязваща политическа партия, а на втория председателския пост в ССБ, на депутатите в парламента – десетки часове напразен труд, а на конституционните съдии поне две или три произнасяния за противоконституционност. Европейската комисия пък удобно ще намери аргумент да съкрати част от обещаните средства за възстановяване, които и без това България няма да може да усвои. Със сигурност обаче подобни поправки в НПК и ЗСВ нито ще подобрят бързината и качеството правосъдието, нито ще върнат доверието в съдебната система. Напротив, само засилват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й рухване.

Източник: trud.bg

Вижте още

Оставете коментар

Captcha 39 + = 42

* Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.