Капки мед в рая на фантастичните обещания – Литературен конкурс – 2 място

Диана Фъртунова, гр. Бургас

by Lisa Stoilova
6 206 views

Такава е човешката природа, че хомо сапиенсът мре да слуша лъжи. Хем дълбоко в себе си осъзнава, че го будалкат, хем драго му става. А зададат ли се избори, направо попада в рая на фантастичните обещания. Тогава от всички страни партийни лидери и кандидати за власт се надпреварват да гарантират му как ще оправят живота, та всичко ще тръгне по мед и масло.

Но медът капе само от устата на политиците и даже капка от него не се хлъзва по рамото на наивния избирател.

През това време, докато медословят от трибуните, ораторите щедро предлагат с лека ръка прости решения за иначе сложните наболели проблеми, които измъчват обществото.

За всеки вот отнякъде се пръкват нови месии, които геройски заявяват, че ще изтрият като с гумичка ширещата се корупция, ще победят задушаващата инфлация, ще сложат край на безработицата, ще раздадат достойни пенсии, а данъците ще свалят почти до нула…

Това иска да чуе народът – това и чува. И ръкопляска, втурвайки се към урните да подкрепи сладкодумните пустословци. Зер, предишните избрани от него управници пак обещаваха същото, ама го излъгаха!

„Идеали? – Суета, вятър!“ – още Алеко е констатирал, че избирателят не го интересуват възвишените блянове и стремежи. Той живее в реалния живот и има своите икономически и социални интереси, които предоставят благоприятна почва да избуява като неизтребим плевел риториката на популизма.

„Когато дойдем на власт, ще вкараме в затвора всички, които са крали“ – обещават неизменно кандидат политиците и рейтингът им хвърчи с космическа скорост към небесата.

А клетият електорат потрива доволно ръце. Той вече е забравил, че и предишните му избраници са се клели в същото, а зад решетките никой не е влязъл. Но пък толкова сладка и омайна е тази лъжа, досущ като наркотик упойва, и надрусаните с нея избиратели с блуждаещ поглед търчат към урните.

То в популизма нищо лошо няма, освен това че е утопичен – да се решат ей така, с едно щракване на пръстите, вечните проблеми на човечеството, няма как да стане. Не ли?!

Корупция ли – че тя я има още откакто свят светува! Достатъчно е да разгърнем страниците на най-дългата книга на света – индийския епос „Махабхарата“, писан векове преди Христа, в който се говори за „корумпираната система, която ни заобикаля“. Или пък да се върнем хилядолетия назад във времената на Троянската война, за които в „Илиада“ се разказва как всяка от трите богини Хера, Атина и Афродита предлага подкуп на Парис, за да даде за нея гласа си синът на Приам…

Та как се изкоренява този метастазирал тумор на човешката цивилизация едва ли някой от гласовитите демагози може да обясни. Как се слага край на престъпността, която също съпътства човечеството, откакто се е пръкнало на тази планета?! Как се вдигат пенсии и заплати, когато хазната е празна?

Няма значение – нали тълпата вярва в чудеса! Така или иначе никой и не пита „как“. Явно не го и интересува.

По-важното е, че някой се кани да натрие носа на корумпираните изедници от предишното правителство, крали безобразно, напълнили със златни кюлчета нощните си шкафчета, накупили хасиенди зад граница, яхти и коли, смъквайки  и на босия цървулите.

Ерго, идва принцът от приказките, който ще раздаде справедливост и ще напълни джоба на обеднелия българин. Идва новият месия и, както пише в „Библията“: „Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи“. И хоп – мечтата за вендета лумва неудържимо и разпалва кръвта.

Нищо по-просто от това да се заиграваш с най-низките страсти на масите и първичното противопоставяне на хората на бедни и богати. То и Великата френска революция повежда народа със слогана „Свобода, равенство, братство“ и да – постига някакъв либерализъм. Но и днес, повече от 230 години след нея, хората продължават да не са равни, още по-малко пък да са братя един за друг.

Баналните лозунги обаче продължават да пълнят речите на популистите – по това ще ги познаете. Теми за лайтмотивите им бол – ако не е корупцията, то ще са финансови проблеми или икономическа криза, лошото здравеопазване и т.н. – все струпали се върху хорските глави в резултат от „лошото управление на предишния политически елит“. Хайде на бас, че е така.

И за разкош, ако галещите слуха обещания се хортуват от симпатична на вид персона – с харизматична трапчинка на брадичката например, или от изгнаник с царско потекло и обаятелен мадридски акцент, то победата е в кърпа вързана.

Та не е случайно това, че през последния четвърт век популистките партии рязко са увеличили своето влияние – поне в Европа, където се подвизава и нашего брата. Поне десетина европейски държави могат да се похвалят с популисти в правителството си. И както отчитат социолозите, над една четвърт от европейците са гласували за популисти на последните избори на Стария континент.

С две думи, туй чудо –  популизмът, е неизтребимо. И да се твърди, че някога ще изчезне от политическата сцена е все едно някой да обещае, че ще пребори корупцията. Ха-ха!

 

АВТОР:

Диана Славчева Фъртунова

Бургас

 

 

Вижте още

Оставете коментар

Captcha 44 + = 49

* Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.