Историята на Стайко Иванов, издирван от Интерпол

by npetrov
1 712 views

Българин, осъден за убийство на македонец, се измъкнал на косъм от арест в Италия.Стайко Иванов живеел там с друга самоличност като уважаван гражданин, но нашенец го издал. Издирваният се изплъзнал на карабинерите и сега живее като клошар из Европа.Сагата около делтапланериста Стайко Делчев Иванов е достойна за кинолента.Всичко започва на 11 май 1997-а. Мъжът, който тогава е на 31 години, разглежда Пловдивския технически панаир. Интересът му е към летателните машини, тъй като самият той е конструктор и изобретател. Решава да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка спира македонски бус. С шофьора Киро Тодоровски разговарят по различни теми, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и продължават.“На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията“, по-късно пред разследващите ще обяснява Иванов.“Оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение… Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво“, казва делтапланеристът. Той избягва и започва да търси помощ. Третият мъж не е открит и Иванов става основен заподозрян. Седем месеца лежи в ареста, където заболява от туберкулоза. Животът му виси на косъм, но успяват да го спасят.Годините текат, а криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е гръмнал македонеца. Така на 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Ответната реакция на прокуратурата е да възобнови производството срещу него. Съпругата на Стайко Антоанета не издържа на притеснението, заболява от рак и умира в ръцете му с думите: „Аз не съм толкова силна като теб“.Магистратите въпреки някои противоречия в разследването този път решават, че Стайко Иванов е убиец, и го признават за виновен. През 2011-а 8-годишната ефективна присъда е потвърдена и на последна инстанция.“Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа“, казва Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва яко дим. След дни на тел. 112 се обажда мъж, представил се за Стайко Иванов, който съобщава, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити.“Направи го с надеждата обществото и медиите да обърнат внимание на случая му. Видяхте и сагата с Ивайло Зартов – едва когато си отряза пръст, бяха зададени въпроси относно пропуски в процеса срещу него“, обяснява Динева.От този момент от осъдения официално няма вест.“Живееше на страхотно място, беше се установил на хубава работа, но българин го предаде“, признава приятелката му.След бягството Стайко Иванов успял да се добере до Италия. Избрал Адриатическото крайбрежие и с променено име се заселил в Анкона. Сръчният мъж си намерил работа в машиностроителна фабрика. Извоювал си слава на човек със златни ръце и след всяко нововъведение италианските му колеги повтаряли Grande! Grande!. Идилията продължила до тази пролет, когато Иванов се свързал със свой стар познат, бизнесмен от Банкя. Дължал му дребна сума от години и решил да му се реваншира. Предложил му да му съдейства за осъществяването на бизнес контакт с италианския му работодател. Нашенецът обаче веднага сигнализирал в полицията къде се крие издирваният.По искане на родните власти от Интерпол подготвили арест. В последния момент Иванов се усетил какво става и се измъкнал, без да успее да вземе нито пари, нито дрехи. Сега обикалял на стоп. Брадясал и немит, ядял каквото намери, спял където свари, често в крайпътни шубраци под открито небе.“Сега ще дойде полиция да ме питат откъде знам тези неща. Но съм свикнала, няма да е първи път да ме натискат да предам невинен човек“, заявява Славка Динева.Иванов вече е обявен официално за издирване от Интерпол.“Сложиха снимката му до тези на Братя Галеви. Редом до всякакви престъпници. Питала съм го защо не се предаде и всичко да свърши, но той е категоричен, че невинен в затвора няма да лежи“, завършва Славка.Постановлението да не му се връчваПрез 2006 г. Стайко Иванов решава да търси възмездие за 7-месечния си арест, след който е оправдан. Завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва. Научава, че ще го съдят 6 месеца след това.В постановлението за възбуждане на дело се съдържа следното изречение – „Не следва да му се връчва“.

Вижте още

Оставете коментар

* Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.