БАКЛАДИСВАЧИТЕ

by npetrov
963 views

 
Никое правителство и никакви батальони не могат да запазят правото и свободата, когато гражданинът не е в състояние да застане сам пред вратата на дома си и да провери какво става.
Готфрид Келер (1819–1890 г.) – швейцарски поет
 
 
 Има в речника на чуждите думи в българския език глагол „бакладисвам“. Произхожда от турската дума „baklamak“ – „замърсявам“. Нашите деди са му придали смисъл „развалям, разбърквам“. Помислих си, че би могло да бъде образуван неологизъм, тоест нова дума – „бакладисвач“: човек който разваля, разбърква нещата.
После ме обзе въодушевление – нещо типично за всеки откривател. Понеже бях изнамерил думата, с която да стигмираме множеството от наши сънародници и сънароднички, които биха могли да сформират един перфектен олимпийски състав от бегачи на различни дистанции къси, средни, дълги. Бегачи от своята отговорност за резултатите от пребиваването им на властприлагащи позиции в България (властимащ е само суверенът!) в годините на т. нар. „преход“.
С тонове хартия бяха натъпквани вестникарските гюлета, а цистерни мастило отидоха за зареждане на бутафорните словесни оръжия при междупартийните престрелки върху арената на цирк „Представителна демокрация“.
Многогласните словесни изпълнения, дуети, диалози, че дори и монолози, ловко се преплъзваха покрай темата „табу“ – защо когато във всяко производствено предприятие действа система за непрекъснат контрол върху качеството на продукцията, то в сферата на „произвеждането“ на държавно управление подобна система не е налице. И непрекъснатата каскада от грешни решения, доказателство за което за резултатите от имплементирането им, остава несанкционирана. Понеже властприлагащите предварително са очертали пистите за бягане от отговорност, поради наличието на дефицит от законова регламентация за санкционирането на „слугите на народа“, позиционирани на висши държавни постове, включително и върху банките на Народното събрание.
Какъв трагичен парадокс: ако един операционен екип допусне грешка и здравето на пациента върху операционната маса понесе вреди или – дано не се случи! – той почине, то на виновните би могла да се търси дори наказателна отговорност, отделно е правото за предявяване на иск за нанесени материални щети, а когато т. нар. „народни представители“ одобряват законопроект, който после – при неговото приложение, доведе до категорично изявени отрицателни последици за общото благо, то потърпевшият – суверенът – има шанс само да пие една студена вода (ако все пак е в ред водоснабдяването в населеното място, където живее).
Известният американски комик Джордж Бърнс (Натан Бърнбаум, 1896–1996 г.), беше писал в сп. „Лайф“ през декември 1979 г.: „Колко жалко, че всички хора, които знаят как трябва да се управлява тази страна, са станали таксиметрови шофьори или бръснари“.
В този саркастичен афоризъм се съдържа висока доза достоверност по отношение и на действителността сега, тук в България.
Обективният анализ сочи с показалката на суровата действителност като основен фактор за провалите на държавното управление в годините на т. нар. „преход“ дефицита от стратегическа визия за политиката на икономическо догонване на показателите на развитите държави. Като в тази политика бъде повсеместно втъкан висок морал и непременно бъде оплодена със знание относно най-добрите чуждестранни практики.
Придобиването на знания става все по-важно както за наваксващите, така също и за стараещите се да запазят преднината си държави. Бързо развиващите се държави осъзнават тази наложена от реалността необходимост. Един красноречив пример е Китай, който от дълго време действа като монополист (монополен купувач) и размахва достъпа до вътрешния си пазар като примамка, но изисква свое участие в технологиите на компании като „Боинг“ и „Ройтерс“, които търгуват на неговите пазари. Китай не се нужда вече от капиталите им във вид на инвестиции, понеже е натрупал хиляди милиарди щат. долари във валутни резерви, но изисква споделяне на научните и технически знания срещу предоставеното право на компаниите да действат на негова територия. Съединените щати не са възторгнати от изискванията на Китай, но изкушението за навлизане върху огромния пазар е твърде силно, за да може да му устоят. Като се стараят да забравят уроците по история в гимназията за умния инженер янки с фотографска памет, който посетил британските текстилни заводи в началото на ХІХ в. и после ги пресъздал в Нова Англия. Подобно на недалновидните британци, след Втората световна война американците се забавляваха, когато японски бизнесмени с камери обикаляха наред всички американски фабрики и заводи. Отдавна обаче вече не им е забавно. Днес малцина компании в напредналите държави биха допуснали в заводите си посетители от развиващите се страни.
Но копирането все пак е единственият начин да наваксаш. Всички държави, догонили напредналите, са го постигнали чрез копиране. Парадоксът с трагични за България резултати е, че управлението в редица страни от Третия свят се извършва върху правилния принцип за копиране на парадигмата на успеха, за разлика от ситуацията у нас.
Още през 2000-та година, по времето, когато начело на изпълнителната власт беше персоната Иван Костов, по моя инициатива  беше преведена на български език, отпечатана и раздадена безплатно сред държавните институции монографията на Световната банка „Борбата срещу корупция: избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“. В тази книга черно на бяло беше изложено заключението за обратно пропорционалната връзка между нивата на корупционни практики и темповете за растеж на икономиката. Колкото по-разпространени са корупционните практики, толкова по-ниски са процентите за нарастване на икономическите показатели, като нулата не е долната граница.
Всъщност какво представлява социалното явление „корупция“?
Заболяванията по традиция носят латински наименования. И опитаме ли се да определим съвкупността от характерни признаци, по които бихме могли да диагностираме загубата на социалното здраве на дадено общество, като потърсим в латинско-български речник произхода на „корумпирам“, то смисълът на глагола „corrumpo“ е дълъг низ от думи, които го разясняват: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извършвам, фалшифицирам и … корумпирам.
Позволих си да изброя повечето от значенията на латинския първоизточник, тъй като понастоящем нашествието на глагола „корумпирам“ и още по-точно – на „корупцията“ в българското медийно пространство, постепенно узурпира целия семантичен спектър на първоизточника. Постепенно беше наложена една схематична представа за процеса „предложил (поискал) – дал – взел“ рушвет в цялото многообразие на неговите форми, но същевременно беше извършено и немалко туширане на злокачествената и многопосочна ерозия на социалния морал. С преекспониране на „технологията“ и до голяма степен с елиминиране на далеко отиващите икономически последствия от корупционната практика.
Понеже еднократният акт на корупцията е не само и не толкова едноличното (или множественото) незаконно обогатяване; неговата важност негативно се мултиплицира в последиците от некоректно извършеното деяние, което е било заплатено с рушвета. Недобросъвестно сключената  приватизационна сделка или необложената със съответния по размер данък фирмена печалба; необмитеният внос или прикритите нарушения по Кодекса на труда; неправилно даденият лиценз или неспазването на правилата за възлагане на държавни поръчки; нерегламентираното финансиране на политически партии или несанкционираното  замърсяване на околната среда …
Когато финансирах със собствена средства издаването и безплатното разпространение сред държавните институции у нас на монографията на Световната банка, бях твърдо убеден, че тя е актуална и великолепна възможност тук, на българска територия, да бъдат елиминирани напълно неоправданите и не по-малко разочароващи опити за откриване на колелото за втори път. Уви, оказа се, че моите представи за наличието на желание поне у отделни представители на властприлагащата сфера (властимеещ е само суверенът!), са по-невероятни, отколкото наличието на алигатори край Северния полюс или на бели мечки около Екватора.
Каква е равносметката понастоящем, осемнадесет години след информационното захранване на управленския (псевдо)елит в България с теоретични познания и описание на насоките за имплементиране на ефективни методики за контрол и противодействие на корупцията?
Световното информационно пространство е пълно с примери за позитивни резултати в борбата против „сребърните аргументи“, както още древните римляни са наричали подкупите. Обстоятелството, че те досега не са приложени в България, е доказателство парекселанс за един от двата факта (или и за двата едновременно): или персоните по високите етажи на властта са интелектуални нарциси, самовнушили си и самовлюбили се в грешната представа за високата си образованост, или са долнопробни високопоставени мошеници, всячески спъващи ефикасната борба против корупцията, понеже тя е основният източник на престъпните им доходи, получени чрез ограбването на общественото благо на българския народ.
Ето защо темата „противодействие на корупцията“ служи на политическите партии единствено за предизборно окалване, окирливяване и окепазяване, както са се наричали по времето на Алеко Константинов съвременните „компромати“ относно потенциалните съперници за бюлетините на гласоподавателите. А после колелото на съдбата за българското население се завърта отново по пътя към следващия кръг на ада.
Цялата отговорност за сегашното състояние на моята Родина се носи от партократичните (партийните аристократи) бакладисвачи. Приближава денят, в който народът ще потърси сметка на всички виновни!
 
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 

Вижте още

Оставете коментар

* Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.